fbpx

 

След като Боян се върнал в Преслав от Византия, след като е получил своето посвещение то непознатите, които са били членове на Бялото Братство, един ден посещава патриарх Стефан и измолва от него манастира „Св. Параскева" за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае много малко. Но след посещението на Боян при него, неговите дни са кратки и са вече дни на вътрешен ученик. Оттогава манастирът „Св. Параскева" става център на Новото учение и там се групират онези хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост. Там се срещат първите ученици, там външните, след като приемат учението и получат известно посвещение, според степента на своето развитие, дават обещание да бъдат послушни и да мълчат като риби. Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите.

Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първо майсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика

мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофанти те на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един  от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там.

На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет.

Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие.

Те слагат върху Олтара едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно идване в България.Така се е зародило богомилското общество, което постепенно се увеличава и развива огромната си дейност и мощ. На 11 февруари 929 година Боян изпраща по света първите апостоли на Богомилството. Патриарх Стефан е бил изпратен във Венеция, където събира ученици, като им предава учението и става ръководител на Богомилското Братство във Венеция. За три месеца той обикаля Рим, Дубровник, Флоренция и Малта, където основава братства и оставя свои ученици, на които предава учението, като оставя и свои заместници на всяко място, които да ги ръководят под негова грижа и опека. Той умира на 11 юли 929 година. Във Византия е изпратен за ръководител Никита Странник, придворен магистър, книго хранител на Константин Седми Багренородни. Той успява да събере ученици между болярите, войниците и благородниците. Във Византия неговите ученици са били повече от триста души. И той пътува из целия Изток, по островите на архипелага и по всички краища на империята и оставя навсякъде ученици, а някъде и цели братства, които умело ръководи. От него има много повествователни слова, в които ни разкрива Мистериите на целия Древен свят, но те са изгубени. За тях споменава Симеон Антипа в своята История. През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една девица, известна под псевдонима Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа и основават братства в Париж, Марсилия, Тулуза, Липиска и др. На седмия месец Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава там, зает с уреждането на западните братства. Той развива голяма дейност и е написал много книги, които са изгубени, изгорени от Инквизицията. За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език. Най-напред там се излагат двадесет и давата Аркана на Египетското Таро, след това Атлантското Таро, днес известно под името Мексиканско Таро, след Кабалистичното Таро на есеите и най-после Богомилското Таро. Те всички са построени върху един и същ принцип, но се различават по фигурите си.

Презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише върху кабалистичните елементи на Богомилството. Така се е явила книгата За петела на Млечнияпът, където той анализира Кабалата и нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са легнали в езотеричната версия на Трите Небеса.  

В.Пашов